Какви родители сме?
Дали присъстваме в живота нашите деца?
Можем ли да ги чуваме какво казват?
Дали комуникацията не е само едностранна, от нас към тях и то само в директивен план.
Можем ли да се заслушваме в думите на децата си и често ли отговаряме “Да, да, да”, за да ни оставят намира.
Какво се случва след това?
5 thoughts on “За границите. Можем ли да бъдем отговорни родители?”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Разтърсващо, но за жалост истина:( Имам преки наблюдения върху този проблем. Учителка съм по професия от 25 години. Имах щастието да възпитам децата си както подобава- да им дам индивидуалност, любов, внимание и чувството, че са хора и са значими. Проблема е в днешните родители, които в стремежа си да развиват бизнес забравят, че са създали нещо много ценно, но което изисква много усилия и любов. Жалко, че пропускат най- хубавите моменти- тези на израстването на техните слънца. А ние учителите сме тези, които знаем повече за собствените им деца. Проблема за мен е много голям, но за жалост срещаме безхаберието на така наречените “родители”. Нужна е много любов и себеотдаване, за да създадеш наистина ЧОВЕК.
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на Живота към самия себе си.
Те идват чрез вас, но не и от вас,
и все пак те са с вас, макар и да не ви принадлежат.
Вие можете да им дадете любовта си, но не и мислите си.
Защото те имат свои собствени.
Вие можете да подслоните телата им, но не и душите им,
защото техните души обитават в къщата на утрешния ден,
която вие не можете да посетите дори и в мечтите си.
Вие можете да се стремите да бъдете като тях, но не и да ги правите като себе си.
Защото животът не се връща обратно назад, нито спира с вчерашния ден.
Джубран Халил Джубран (1883-1931), из частта „Децата“ от „Пророкът“ (1923).
Просто искам да кажа, твоят блог е страхотен! Трябваше ми много време, но най-накрая реших да изкажа благодарност за работата ти! Помагаш ми много!
Доста хубав пост. Току-що попаднах на вашия блог и исках да кажа, че ми е наистина приятно да разглеждам вашите публикации.
Човек може да намери своето нещо.
Good day! Този пост не можеше да бъде написан по-добре! Тази песен ми напомня за моята съквартирантка, когато бях студентка! С нея винаги си говорехме за нещата, които ни интересуват и се смеехме много. Така се справяхме с проблемите си. Много е хубаво да имаш някой, с който да можеш да говориш. Ще изпратя този линк да го види и тя. Сигурна съм, че този сайт ще ѝ хареса. Благодаря ти, Ваня!