Чакам дете – психологически характеристики през периода на бременност и готовност за майчинство

Съществуват редица фактори характеризиращи адаптацията на жената към бременността и майчинството. На пръв поглед това биха могли да бъдат историята и личните преживявания на бъдещата майка; настоящите взаимоотношения в семейството и с партньора; качествата на личността; отношението към собственото тяло и физическите промени които неминуемо следват по време на бременността; особености на връзката с бъдещото дете и т.н. Обезпечаването на здрави условия за развитието на плода са част от личната сфера на жената.

За добро или за лошо разрушаването на традиционните представи и модели за семейството са довели и до промяна в ролята на жената. Тя вече живее с други приоритети в много случаи се смята че бременността и раждането са период на слабост и загуба на влияние и позиции в професионалната сфера. Бременността понякога е нежелана, неочаквана и изненадваща, плод на случайност и недостатъчна предпазливост. Подобно възприемане на бременността в никакъв случай не помага нито на бъдещото дете, нито на бъдещата майка.

Психологическата не готовност за раждането и майчинството има оправдания. Търсената икономическа стабилност все не е достатъчна, а това води до позакъсняло майчинство със завишена отговорност и тревожност за част от майките. При други майки се изразява в изцяло прехвърляне на отговорността и грижите за детето на хора от близкото обкръжение (баби, детегледачки). А това е чисто бягство, абдикиране от майчинство и е родителство от време на време. Макар потребността да бъдеш майка да е заложена от самата природа, обществените норми, нагласи и ценности на цивилизацията обуславят заразата да изглеждаш а не да бъдеш и така оказват своето пагубно влияние. Бягството от нормалността от естеството на нашата човешка същност е бягство от здравото и води към болестта. Чумата на нашето съвремие е отказа от изживяване на лични емоции.

Погрешна е представата, че едва с раждането и поемането на първата глътка въздух детето започва своя жизнен път като игнорираме неговият живот в утробата. Съществуват редица изследвания, които ни дават представа за неговите емоции и чувства в този период. Водещи са разбира се тези на майката и неминуемо те оказват влияние върху благосъстоянието на плода. Основните източници на стресогенни въздействия за плода са семейната среда, майката и бащата. Майката е обект на първата любов на детето и нейната неадекватна реакция (пренебрегване присъствието на плода, тревожност, отсъствие и липса на физически контакт) се възприема от детето като не любов, изоставяне и оказва сериозно психотравмиращо въздействие. Липсата на физически контакт се отразява неблагоприятно на емоционалното развитие на детето. Психологическата сепарация на майката от новороденото е неприятно за детето, води до понижаване на психологическия тонус и настроението, до развитие на усещането за тревожност и неувереност.

В периода на бременността у майката могат да изплуват неизживяни детски психологически проблеми, взаимоотношения със нейната майка, семейни конфликти, нарастване на тревожността, повишаване на внушаемостта.

Какво се случва с жената по време на бременността?

Какви изменения настъпват в мотивационната сфера?

Как да се подготвим психически за идващото бебе?

В най-ранният етап от бременността (до 12-14 седмица) жената все още не е твърде наясно какво се случва с нея, какво предстои и основно преживяванията й са свързани с това да се вземе решение за съхраняване на бременността. Изключение в това отношение правят жените които предварително са взели решението да имат дете, при тях бременността е планирана и очаквана. За някои жени бременността се възприема и като непреодолимо препятствие по пътя на професионалното развитие. Други жени не проявяват ярко желание да бъдат майки, примиряват се с възникналата ситуация или се подчиняват на волята на своите близки, прибягват до формални причини свързани с демографския срив, или така трябва защото са семейство („моят мъж настоява да имаме дете“ и т. н.). Друго характерно за този период е преживяването на информацията, че бременността е факт. Личното осъзнаване и възприемане на тази информация е строго индивидуално както за майката, така и за всички останали. Каква ще бъде реакцията на бащата, на близките, дали те ще изразят подкрепа или отхвърляне може да се окаже решаващо и да определи последвашото отношение и действие към плода. В началния период също така настъпва ярка реорганизация и промяна на приоритетите, все още мотивите свързани с майчинството са по-слабо изразени и неясни. Какво се случва обаче на следващият етап (14-­28 седмица). Доминиращо е преживяването свързано с движението на плода. Оттук нататък реалността на бъдещото дете става очевидна за жената от това произтича разделението на „Аз“ и „детето“. Появява се първата възможност на майката за нейното реално а не въображаемо взаимодействие с плода. Именно тези нови взаимоотношения при които детето става инициатор за контакт, който жената от своя страна подкрепя и поддържа. Следене за движенията на плода, старание да се заеме поза в която детето би се чувствало по-комфортно. Приемане на по пълноценна и здравословна храна съобразена и с нуждите на детето. Идеята за майчинството става по-ясна и конкретна. По време на последния етап от бременността (28 седмица до раждането) се налага преживяването на подготовката за раждането и появата на детето у дома, нараства желанието да се види и опознае. Жените готови да станат майки с голяма любов очакват своето дете обикновено свързват активното движение на плода или неговият застой с режима на спане, игра или хранене. Разглеждат поведението му като ответна реакция на определено въздействие на средата. Формира се активно отношение към детето. Проявява се привързаност и нежност към него още преди то да се появи на бял свят. С настъпването на края на бременността образът на реалната домашна ситуация става емоционално наситен, започват ремонти и практически действия да подготвят дома за идването на детето. Следва подготовката и преживяването на самото раждане.

Периодът на бременност представлява уникална възможност за личностно израстване на жената и е решаващо придвижване към зрелостта и самоуважението. Той наситен с многообразни преживявания свързани с промяна на физическото Аз и възприемане своето съществуване съвместно с друго същество – бъдещото дете. Разкрива особеностите на личността и характера на жената, които са определящи за взаимодействието й с детето.

Ваня Овчарова

Публикувано в списание “Здравей”

Вашият коментар