Коментари по Ваня Овчарова - психотерапевтВаня Овчарова - психотерапевт

Коментари по За границите. Можем ли да бъдем отговорни родители? от Мими

Мими — Sun, 01 Apr 2012 05:05:03 +0000

Good day! Този пост не можеше да бъде написан по-добре! Тази песен ми напомня за моята съквартирантка, когато бях студентка! С нея винаги си говорехме за нещата, които ни интересуват и се смеехме много. Така се справяхме с проблемите си. Много е хубаво да имаш някой, с който да можеш да говориш. Ще изпратя този линк да го види и тя. Сигурна съм, че този сайт ще ѝ хареса. Благодаря ти, Ваня!

Коментари по За границите. Можем ли да бъдем отговорни родители? от Наталия

Наталия — Sat, 15 Oct 2011 19:56:10 +0000

Доста хубав пост. Току-що попаднах на вашия блог и исках да кажа, че ми е наистина приятно да разглеждам вашите публикации.
Човек може да намери своето нещо.

Коментари по За границите. Можем ли да бъдем отговорни родители? от Кирил

Кирил — Wed, 07 Sep 2011 13:21:32 +0000

Просто искам да кажа, твоят блог е страхотен! Трябваше ми много време, но най-накрая реших да изкажа благодарност за работата ти! Помагаш ми много!

Коментари по Прекрасен ден. от admin

admin — Sun, 01 May 2011 11:40:12 +0000

Това е песен, която много ме зарежда. Харесвам хората, които я изпълняват.

Коментари по Стрес? от Румяна Караваневска

Румяна Караваневска — Thu, 20 Jan 2011 18:17:50 +0000

Кофти, понякога твърде късно осъзнаваме, че сме притиснати от стреса, но наше е правото да нпаравим крачка към елиминирането му.

Коментари по Какво искаш да правиш? от Румяна Караваневска

Румяна Караваневска — Thu, 20 Jan 2011 18:15:52 +0000

Искам да намеря себе си, да преодолея страховете си, да почувствам истинска любов, да пътувам и се наслаждавам на красотата, да вдъхна аромата на най-екзотичните цветя, да правя щури неща без да се съобразявам с хората около мен, да даварявам много усмивки и любов:)))

Коментари по За границите. Можем ли да бъдем отговорни родители? от Ива

Ива — Tue, 18 Jan 2011 11:12:08 +0000

Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на Живота към самия себе си.
Те идват чрез вас, но не и от вас,
и все пак те са с вас, макар и да не ви принадлежат.
Вие можете да им дадете любовта си, но не и мислите си.
Защото те имат свои собствени.
Вие можете да подслоните телата им, но не и душите им,
защото техните души обитават в къщата на утрешния ден,
която вие не можете да посетите дори и в мечтите си.
Вие можете да се стремите да бъдете като тях, но не и да ги правите като себе си.
Защото животът не се връща обратно назад, нито спира с вчерашния ден.
Джубран Халил Джубран (1883-1931), из частта „Децата“ от „Пророкът“ (1923).

Коментари по Как да победим страховете си? от Румяна Караваневска

Румяна Караваневска — Mon, 17 Jan 2011 17:55:49 +0000

Крачката отвъд страха е трудна, но възможна. Чувстваш се много по- смел и решителен.

Коментари по Виртуално студио от Румяна Караваневска

Румяна Караваневска — Mon, 17 Jan 2011 17:52:48 +0000

Необходимо е да чуем сърцето си без да се страхуваме какво ни казва:)

Коментари по За границите. Можем ли да бъдем отговорни родители? от Румяна Караваневска

Румяна Караваневска — Mon, 17 Jan 2011 17:51:35 +0000

Разтърсващо, но за жалост истина:( Имам преки наблюдения върху този проблем. Учителка съм по професия от 25 години. Имах щастието да възпитам децата си както подобава- да им дам индивидуалност, любов, внимание и чувството, че са хора и са значими. Проблема е в днешните родители, които в стремежа си да развиват бизнес забравят, че са създали нещо много ценно, но което изисква много усилия и любов. Жалко, че пропускат най- хубавите моменти- тези на израстването на техните слънца. А ние учителите сме тези, които знаем повече за собствените им деца. Проблема за мен е много голям, но за жалост срещаме безхаберието на така наречените “родители”. Нужна е много любов и себеотдаване, за да създадеш наистина ЧОВЕК.